Природен парк „Златни пясъци“ се намира на 17 км североизточно от гр. Варна. Разположен е успоредно на морския бряг и обгражда едноименния курортен комплекс. На север паркът граничи със с. Кранево, на запад със селскостопански земи, на изток с шосето Варна – Кранево, а на юг със земи от горския и селскостопанския фонд. Идеята за създаването на парка е била залегнала още през 1915 г., но тя се превръща в реалност едва на 3 февруари 1943 година, когато с Постановление N 2134 на МС част от Държавната гора „Хачука” с площ от 2,4 кв. км е обявена за Народен парк „Златни пясъци“ – вторият обявен в страната след Народен парк (днес природен парк) Витоша (1934 г.). Целта при създаването на парка е запазване и защита на ценни растителни и животински съобщества и характерни ландшафти.
Природен парк „Златни пясъци“ е най-малкият парк в България с обща площ от 13,2 кв.км или 1320,7 ха, като дължината му е 9,2 км, а средната ширина – 1,2 км. Най-високият връх в границите на Природния парк е Чиплак тепе – 269 м.
В геоложко отношение ПП „Златни пясъци”, разположен върху Франгенското плато, се разглежда като част от структурата на Дунавската равнина. През кватернера, многократните ритмични издигания в обсега на Франгенското плато, са съпроводени с потъвания в пределите на Черноморската котловина. Варовици формират повърхността и скалния венец на Франгенското плато. Целият хоризонтален пласторед, се отличава със слаба глинеста спойка, което е причина за неговата незначителна устойчивост. В резултат на това са се създали условия за образуването на разседи, пропуквания и плъзгания на земните пластове. Редуването на водопропускливи окарстени варовици и пясъчници, с водонепропускливи глини и мергели, обуславя няколко водоносни хоризонта и активната проява на свлачищата по източния склон на Франгенското плато. Водите и на двата хоризонта се дренират в свлачищните терени, като главните находища на подпочвени води са съсредоточени между коти 50 и 125 м. На съвременните активни свлачищни процеси влияние оказва нивото на подпочвените води на дълбочина до 10 м. Това ниво е най-високо през пролетта и най-ниско през есента.